"Как да ги научим тези деца да бъдат самостоятелни?!?" Въпрос, който вероятно много родители са си задавали.
Да си "самостоятелен" всъщност до голяма степен е въпрос на добре развити екзекутивни функции - умения да приоритизираш, да имаш ориентация за време, да предвиждаш какъв трябва да е крайният резултат.
Съзряването на тези умения изисква не само правилната стимулация и подкрепа от страна на родителите, а и осигуряването на пространство това да се случи. Децата обичат и имат нужда да имат контрол над живота си, да знаят, че нещо зависи от тях. Затова и е редно колкото повече пораства едно дете, толкова повече да поощряваме неговата автономност.
Балансът между това детето да бъде самостоятелно и нещата все пак да бъдат свършени, често е сложен и родителите се оказват в ситуация, в която от добри намерения поемат твърде голяма част от отговорностите на сина си или дъщеря си.
Нека вземем един прост пример: Детето е на тренировки по плуване от 18ч. Как трябва да изглежда подканата и помощта на родителя според възрастта на детето?
За 7-8 годишното дете можем да кажем: "Сега е 17ч (показваме часовникът, колко е сега, къде са стрелките). След половин час (показваме къде ще бъдат стрелките тогава) тръгваме. Сега можеш да започнеш да си подготвяш нещата за плуване и след малко ще проверим дали си взел всичко." Тук осигуряваме на детето възможността да съобрази какво му е необходимо и да го подготви. Може да му е от помощ да изготвим заедно списък на нещата, които всеки път да взима за плуване, или още по-добре - да ги подредим веднъж заедно (така че да се виждат), да ги снимаме и да закачим тази снимка на видно място. Така детето ще може всеки път да сравнява дали не пропуска нещо, докато автоматизира това умение. Ритуалът може да включва проверка от наша страна, докато се уверим, че всичко тече гладко.
За 11-12-годишното дете е напълно по силите му да подготви само багажа си . Още повече: в тази възраст вече е време започнем да проявяваме уважение към личното им пространство и да не се ровим твърде много във вещите им. Възможно е да имат нужда от подкрепа в ориентацията с времето. Затова едно напомняне "Сега е 17ч, в 17.30 трябва да сме на вратата" от една страна подкрепя детето в самоорганизацията, от друга оставя инициативата в неговите ръце.
15-16-годишните рядко имат нужда от родителите си, за да отидат на плуване :) Ако все пак вие сте тези, които карат младежа или девойката до басейна, позволете им те да поемат отговорност за часа на тръгване: "Днес си на плуване, знаеш, че до басейна има горе-долу 20 минути път, в коло часа искаш да съм готов/а, за да те закарам?"
Ако детето ви среща трудности с подобен тип самоорганизация, не се тревожете. Може да е полезно да се върнете на някоя предишна стъпка. С правилната нагласа и постепенно намаляване на помощта, самите деца стават по-уверени, че могат да се справят сами. А с това идва и глътка въздух за родителите... временно
Разкажете какво работи и какво - не, от вашия опит в това да помагате на децата ви да бъдат все по-самостоятелни.
--- Източник: Jill Stowell - "Seven Essential Keys to Building Executive Function in Real Time" (Тhe executive function online summit: https://executivefunctionsummit.com/live/)