На какво е важно да научим детето по отношение на грешките?
Ако трябва да отговоря с една дума - тя би била гъвкавост.
Животът ни е изпълнен с изобилие от грешки и затова е важно да можем да подхождаме различно към различните случаи. Да имаме богат асортимент от стратегии, които да прилагаме в отделните ситуации.
Например има грешки, на които не бива да се обръща излишно внимание. Те са безобидни и нямат страшни последици за никого - счупена чаша, изгубена играчка. При тези грешки е важно да научим детето да продължи, без да се самообвинява и без да бъде обвинявано. Ако наливаме твърде много енергия в незначителните грешки, няма да ни останат сили да се справим с истинските такива.
Има обаче грешки, които засягат околните. Тук идва наред извинението. Ключово е да отбележим, че "Извинявай" не е вълшебната думичка, която магически изтрива всичко, сякаш не е било. Често децата остават с впечатлението, че е достатъчно просто да се извинят като по протокол, без да вложат осмисляне и емоция в този акт. Извинението е начин да поемем отговорност за грешката си, както и начин да зачетем чувствата на този, когото сме наранили. За да има истинско извинение, трябва преди това да има истинско осъзнаване на собствените и чуждите емоции.
Поемането на отговорност ни води до третия изход от грешката - нейното поправяне. За щастие, повечето грешки са поправими, но детето може да има нужда от насоки какво и как да направи. И отново - за да бъде желанието да поправи една грешка искрено, на първо място е важно да осъзнае последиците от тази грешка. А след това да бъде поощрено и похвалено за своята добра постъпка.
Разбира се, много често възможните пътища са повече от един, а то нас зависи кой ще изберем. За някои хора е трудно да казват "извинявай", но компенсират с дела. За други е трудно да оставят дадена грешка в миналото, дори когато мястото ѝ отдавна е там. А може би, както при допускането на грешки, така и при поправянето им, най-важен е не крайният резултат, а това, което учим по пътя към него. :)