Всички познаваме горчивината на тъгата, но знаем също и тихата сила, която носи утехата. Ако никога не тъгувахме, как щяхме да се докоснем до едно от най-човечните действия - да утешиш някого? Как, ако не чрез тъгата, бихме почувствали съживителния лъч на това да намериш мир в себе си?
Споделям с вас един цитат от романът "Глина" на Виктория Бешлийска (автор на един от любимите ми блогове - По дирите на думите). "Глина" буди в мен чувства и размисли още дълго, след като я прочетох. Една от най-ярките следи в мен остави следното описание на утехата:
"От утеха се ражда светът и човекът роден от утеха, а не от любов, е. Самата любов е утеха и утехата също е любов, ала тя е и повече. Утешаваме, когато лекуваме. Лекуваме, за да спасим. Спасяваме, защото обичаме. Обичаме, защото има какво да дадем. Даваме, защото сме дарени с повече живот. Ето какво е утехата - живот в повече."
А за вас какво е утехата?