Когато сме раздразнени или гневни, нека си позволим да разберем какво стои зад този гняв. Дали всъщност не се чувстваме уплашени, нетърпеливи, самотни... или просто гладни?
Ако не гневът, а друга е основната ни емоция, как бихме могли да я изразим по-добре?
И още по-важно: как бихме могли да се погрижим за себе си по-добре?
Може би и ядосаният човек, който в гнева си ни се струва недостъпен, всъщност е много по-раним, отколкото показва. Може би понякога пътят към него е именно зачитането на тези сложни емоции, които бушуват във всички нас.
