Днес, 4-ти април е денят на психолога. Какъв по-добър момент да обявя новата рубрика в блога: code meets couch :)
Тук ще търси пресечни точки между два на пръв поглед далечни свята: психологията и информационните технологии. Със сигурност ще е предизвикателно, с много учене и в двете сфери, но подозирам, че ще се окаже, че имаме повече общо, от колкото сме си мислили.
Днес ще разгледаме приликите между kernel panic (IT) и реакцията на замръзване (психология)
Kernel panic е мярка за безопасност, предприета от операционната система, за да бъдат избегнати по-сериозни щети. Известен също като „син екран на смъртта“ (за Windows), kernel panic до рестартиране на компютъра, като се губи цялата работа, която не е била запазена. Всички приложения и данни временно не са налични.
В психологията замръзването обикновено е отговор на травматична или заплашителна ситуация. Когато са изправени пред предизвикателна или провокираща тревожност ситуация, някои хора неволно замръзват (физически или психически). Например, когато получава обратна връзка от мениджъра си, даден човек може да замръзне и да не знае какво да каже, как да реагира, защото се чувства застрашен от ситуацията. Замръзването е различно от това „да се преструваш на мъртъв“, тъй като активно подготвя индивида за по-нататъшни действия. Точно както kernel panic е временно изключване, което позволява на операционната система да продължи да работи след това.
Периодичното "замръзване" (психологично) обикновено не е проблем, както не са и редките случаи на kernel panic. Но ако блокирате, „замръзвате“, изпитвате високо ниво на тревожност често, няколко пъти седмично, това може да повлияе на работния ви процес и качеството на живот. В такива случаи актуализирането на вашата операционна система (или вашите психологически стратегии за справяне ;) ) би било от полза.
* Защо името „code meet couch“? В миналото Зигмунд Фройд e използвал кушетка (couch), на която клиентите му да лежат, докато разказват за чувствата и преживяваият си. В днешно време психотерапията обикновено изглежда по-различно (клиентът и терапевтът седят и говорят, обърнати един към друг), но кушетката все още остава символ на психотерапията.