Мозъкът ни, когато сме тъжни

Как изглежда тъгата вътре дълбоко в нас?

Преди няколко години излезе едно много интересно изследване, което показва ключовите области в мозъка, когато стане въпрос за тъгата.

Разбира се, става въпрос за нашата добра познайница амигдалата (може би си я спомняте от този пост https://www.facebook.com/.../a.166569101.../143163197631445/) и още една подкорова структура - хипокампа. Хипокампът, най-общо казано, отговаря за паметта.

Какво се случва в мозъка ни, когато сме тъжни?

Изследването показва, че при потиснато настроение се наблюдава засилена комуникация между амигдалата и хипокампа. Не може да се твърди еднозначно обаче дали има причинно-следствена връзка и, ако да - в коя посока е тя? Дали, когато сме тъжни, сме по-склонни да си припомняме неприятни събития от миналото? Или негативни спомени, които изплуват в съзнанието ни, водят до потиснато настроение?

Концепцията, че негативните мисли и спомени влияят на настроението ни, е в основата на когнитивно-поведенческата терапия. Представете си - случва ви се нещо тъжно през деня, амигдалата се активира, побутва хипокампа, той усилено започва да работи и да ѝ напомня други преживявания с тъжни оттенъци. Амигдалата старателно започва да "произвежда" още и още тъга и да побутва хипокампа. Колелото се завърта.

Мисля си обаче, че този затворен кръг не е задължително порочен. Не бихме ли могли да използваме тъгата в живота си като катализатор на осмислянето на житейския си опит? А едно тъжно събитие от деня не просто да доведе със себе си до други тъжни спомени, а да ги извика, за да се срещнем с тях, да погледнем под нов ъгъл и да направим взаимовръзките между отделните случки. И същото това колело, същата тази комуникация да доведат не до продължаващо затъване, а до издигане - издигане над моделите на тъга и безнадеждност, които понякога ни завладяват.

Сигурна съм, че можем. Невинаги ще е лесно, невинаги ще е нужно, но в някои случаи именно тъгата ще ни помогне да подредим пъзела на житейския си опит. ‍

---

Тук можете да видите самото изследване на Lowry Kirkby и екип: https://www.cell.com/cell/fulltext/S0092-8674(18)31313-8...