• Nadezhda Markova

Как да ѝ хванем цаката на тъгата


С този пост приключваме темата за тъгата. Да, защото аз хубаво обяснявам как трябва да приемем тъгата и каква важна роля в живота ни има тя, но е добре все пак да дойде и нещо друго в този живот и на тази страница. Например календарът за април (който почти премина)! Затова ви представям един съвсем не изчерпателен списък на това как да се справим с тъгата, преди тя да се е справила с нас:



1) Дайте си време. Модерно е да сме силни и справящи се с всичко, но това, че е модерно, далеч не го прави възможно, нито пък здравословно. Така че ако очаквате да преодолеете тежкаа загуба за ден-два или седмица, ами истината е, че няма да успеете. По-добре си потъгувайте хубаво, а след това намерете друг начин да сте модерни. Иначе тъгата ще се върне като бумеранг и ще ви намери, където и да сте.


2) Намерете си някой, който да може да удържи тъгата ви. Или казано директно - да ви изтърпи тъжни. Това НЕ Е човекът, който ще се оитва да ви разсейва, да ви казва да се стегнете, че времето лекува и т.н. Това Е човекът, който ще ви изслуша, ще мълчи с вас, ще ви остави да си поплачете, че даже и ще плаче с вас.


3) Ако имате нужда - плачете. "На помръкналите души, също като на помръкналите небеса, им олеква като проронят малко сълзи" е един мой любим цитат от Christopher Morley


4) Вложете тъгата си в творчество. Рисувайте, пишете, снимайте. Неслучайно музата ни навестява по-често, когато сме тъжни, отколкото когато скачаме от радост.


5) Ако нищо не помага - не е краят на света! Винаги бихте могли да бъдете като Йори - вечно тъжен и меланхоличен, но въпреки това популярен и обичан от своите приятели!


А вие как ѝ хващате цаката на тъгата?


---


Благодарности на Nikola Tchipev за превода на цитата на Christopher Morley: Heavy hearts, like heavy clouds in the sky, are best relieved by the letting of a little water.

1 преглеждане0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Причина 1: Еволюционно гневът има важна функция - да ни предпазва. Врагове, нахлуващи на територията ни , животни, застрашаващи живота ни - хилядолетия назад предците ни са култивирали гнева, за да