• Nadezhda Markova

Какво си ти, тъга?

Какво си ти, тъга?


Макар и да е една от базовите емоции, които изпитваме, тъгата често остава в периферията на съзнанието ни. Съвременното западно общество е силно нетолерантно към тъгата, особено когато тя е продължителна и осезаема. Затова и често страним от нея, а когато я срещнем, не знаем как да я опишем. Наричаме я по различни начини: “гадно ми е”, “тъпо ми е”, “зле”, но макар и мрачно чувство, тя всъщност има най-различни нюанси.




  • Тягостно е настроението ни, когато сякаш носим някакъв невидим товар. Тягостни може да са мислите ни, когато ни мъчи някакъв въпрос, или тягостно напрежение витае във въздуха. Тази дума носи в себе си и смисъла на мъчителност - тягостни могат да бъдат дните далеч от любимите хора.

  • Депресията не е точно чувство, а продължително състояние на чувство на потиснатост и безизходица. Често като фон стоят въпроси за смисъла и други екзистенциални теми. Важно е да отбележим, че човек може да се чувства в депресивно настроение, но това не означава задължително, че е в клинична депресия.

  • Мъка изпитваме, когато ни е обзела силна душевна болка. Често тя може да има и физически измерения - както в изказа “Сърцето ми ще се пръсне от мъка”. За мъка обикновено става въпрос при смърт или раздяла.

  • Меланхолия - тази дума описва тиха и неопределена тъга, чиято причина е трудно да се установи. Често меланхолията, подобно на мъгла, се превръща в общ фон на унилост в настроенията на човек. Затова и говорим за меланхоличен характер - какъвто например има магаренцето Йори.

  • Чувството на жал често е насочено към дадено същество или събитие. Да изпитваш жал е да носиш в себе си състрадание и милост. Например да ти е жал за Йори, задето си е загубил опашката.

  • Да си разстроен е да те е сполетяла тъга, но за разлика от останалите чувства, това отбелязва промяна в настроението, а не продължително състояние. Често някоя тъжна вест или грубо отношение може да ни разстрои, дори преди това да сме били ведри и радостни.

  • Горест - тази дума носи в себе си най-тъмните нюанси на преживяването на скръб и печал. Етимологията на думата вероятно води към “горя”, т.е. нещо, което ни изгаря отвътре, или към “горчивина”. Честно казано, намирам за жалко, че тази дума не се използва често - струва ми се, че избягвайки силни думи като “горест” , избягваме да се срещнем и със силните чувства, които те обозначават.

  • Да си унил е близко до това да си паднал духом, да си потиснат. Интересно е как в езика често използваме тази дума и за растения - например унили цветя, унили дървета. Сякаш тя описва цялостното намаляване на енергията и желанието за живот в един организъм.


А вие какви думи използвате, за да опишете тъжните си настроения?


---


Докато пишех този пост, попаднах на изключително интересно четиво - анализ на лексикалното изразяване на тъгата. Текстът стъпва на Омировата “Илиада”, за да проследи думите, с които назоваваме тъгата и техния произход: IZVESTIA-IBE-XXXII-102-133-Mihaylova-Tarpomanova-Mircheva-1.pdf (bas.bg)

0 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Причина 1: Еволюционно гневът има важна функция - да ни предпазва. Врагове, нахлуващи на територията ни , животни, застрашаващи живота ни - хилядолетия назад предците ни са култивирали гнева, за да